Признание 

Ich liebe die hektischen, schlanken
Narzissen mit blutrotem mund…
Felix Dörmann

В този час на вечерни измами
мълча и печално предричам,
предчувствам: туй що обичам 
е болна надежда в душата ми:

Обичам нервозните, болни
нарциси с уста разкървавени ⎯
сред сумрачни стаи, безволни,
в самотност и страх изоставени:

обичам онези безсърдечни 
смарагди ⎯ зелени и лунни ⎯
мечти белнострунни, далечни,
пречупени в сънни лагуни;

обичам змиите, унесени
в див танец ⎯ тъй хладни, тъй ярки ⎯
обичам полетата есенни
с петна многоцветни и жарки;

и тези жени меланхолни,
с лица изморени и бледи
⎯ обичам усмивките болни,
смеха им пред скучни поети;

обичам горящите здания
⎯ сред ужас, и вечер, и буря ⎯
и техните страшни сияния
на стари канали в лазура;

обичам аз всичко, което
е пурпур в кантика печална, ⎯
и болно посипва сърцето
с ридаеща пепел кристална:

⎯ тъй както ти, странна! гадаеща!
заплиташ с усмихнати взори
душата ми в мрежа ласкаеща
от влюбени тихи умори.

*

Луната, старата змия, съблича 
⎯ дълбоко в черни лесове ⎯зелената
си кожа.
          Студената
и влажна нощна тишина е пълна
с дъх на отровни бурени ⎯ в поличба
се сплитат немите далечни мълнии
и злобно гърчат мургавия лик
на кръгозора. 

          В миг
                              над тъмната стена на
Света застана пурпурният Демон ⎯
и в мрака пламна неговият вик:
                              ⎯ ОСАННА!
Ти спираш тук; От тук започвам Аз.

Ще ту задам едно Защо: ⎯ о колко земен
си ти, за да не чуеш своя глас!
да не останеш в никой миг без чувство!
Помни: Магията не е изкуство ⎯
и злато няма да намериш ти!
На дъното остава черен сок и яд ⎯
⎯ мъчение ⎯ и с него ти си кръстен!
Затягай здраво пак жестокия 
на свойта мисъл пръстен!
                              Без мечти
не ще останеш ти, но ⎯ те болят.
⎯ О знаеш ли де води твоят път? ⎯ 
Нощта е без изходи. Аз съм Ти.

Над кулата високо пропълзява
луната, старата змия, с корава
усмивка в жълтите очи.

by Dorotea Lechkova

My hope with these translations of Geo Milev’s poetry is to bring the Bulgarian experience of the First World War to an English-speaking audience, as well as to revitalize international interest in the leading voice of Bulgarian modernism. I offer English-speaking readers two poems from 1920 that provide a glimpse into the Eastern European post-war era. In my translations of Milev’s poetry, I spotlight the poet’s experimentation with sound—a consistent use of consonants like s, z, k, dz, and ts in the Bulgarian, which convey the rejection of lyricism. Clusters of consonants strike jagged and dissonant notes, underscoring the nightmarish quality of the poems. These are ugly poems for revolting times. There is, however, a sort of elegance in the rigid unattractiveness of the sounds and the complexity of the linguistic experimentation. My translations also highlight Milev’s use of imagery—moons, snakes, woodlands, burning buildings, bloodied narcissi—that hints at a myriad of traumas. As a translator, I find that the most alluring aspect of Milev’s work is its grotesque strangeness that defines his poetic project and, at the same time, reveals the horrors of war.

Geo Milev (1895–1925) is a Bulgarian poet, essayist, and public intellectual who founded the modernist journals Scales (1919–22) and Flame (1924–25). Although short-lived, these journals redefined established literary conventions and gave voice to Bulgarian writers and translators engaged in the broader European literary and cultural sphere. Much of Milev’s work reflects the personal trauma of World War I and the political and social turmoil of the postwar years in Bulgarian society. Shortly after the publication of the revolutionary poem “September” in 1924 Milev was detained, and his body was discovered years later in a mass grave.  

Dorotea Lechkova holds a Ph.D. in Hispanic Studies and Comparative Literature from Washington University in St. Louis, an M.A. in Spanish from Saint Louis University, and an M. St. in Slavonic Studies from the University of Oxford. She has published journal articles in Confluencia: Revista hispànica de cultura y literatura and Bulgarian Studies. She is currently interested in translation, bilingual education, and children’s literature.